Монт-прес: Рециклиране: помощ за природата, живот за хората

Средно 90% от опасните отпадъци могат да се върнат обратно в производството след преработката им. Така се пази природата и се пести ресурс. Една от добрите практики при рециклирането на такива отпадъци е в Монтана, а поводът да разкажем повече по темата е акцентът на тазгодишната кампания “Да изчистим България”.

Какво по-точно се случва например със старите акумулаторни батерии? След изхвърлянето им от употреба, те се прибират в специални контейнери. Съдовете са по всички европейски изисквания, с двойно дъно. Евентуални пробиви в самите батерии и разливи от електролити са предотвратени, научаваме от Васил Богданов изпълнителен директор на предприятие за рециклиране в Монтана. От контейнерите батериите влизат в инсталацията за натрошаване, а оттам насетне всичко е автоматично. За сепариращата инсталация отговаря Георги Георгиев, който допълва: “Отпадналата акумулаторна батерия се раздробява и всяка една се преработва изцяло, без никакви отпадни елементи. При самото раздробяване тя се връща в първична форма, може да бъде стопена наново и рециклирана - това е идеята. По този начин на рециклиране връщаме над 90% от оловото обратно. Единственото, което влиза от нас, е топла вода, която използваме за санитарни нужди.” Инсталацията може да преработва по 5 тона батерии на час, преработва около 120 тона за 24 часа, а годишният й капацитет е над 30 000 тона годишно. “За съжаление българският пазар не може да генерира толкова отпадък, това е основният ни проблем. Всички преработватели на стари батерии в страната и в Европа се борим с тоя проблем откъде да си осигурим отпадните батерии. Всъщ-ност, ние внасяме достатъчни количества от чужбина.

В България освен нас има две други дружества, които преработват стари акумулатори, конкуренцията е доста сериозна и вследствие на това и цените вървят нагоре и сме в една конкурентна битка постоянно с тях.”

За разлика от сортирането и преработката на този тип суровина, събирането на други батерии - тези, които всички използваме в бита, стои по съвсем различен начин. Наша проверка показа, че контейнерите за събиране на използвани батерии в супермаркетите и магазините за електроника, се пълнят едва-едва. Николай Нинов, който е управител на магазин за техника от голяма верига, казва: “В обекта има само един контейнер и той се пълни изцяло за една година. Като цяло хората изхвърлят батериите, когато купуват нови, така че като цяло практиката не е масова.”

Батериите и акумулаторите съдържат тежки метали като кадмий, олово, цинк, никел. “Когато попадат в общия отпадък, процесът по рециклирането им се усложнява, защото там те отново се сепарират, събират и разделят. Това е голямо затруднение за повечето депа за неопасни отпадъци”, казва експертът Емилия Попова от Регионалната инспекция по околна среда в Монтана.

И въпреки, че на картата на страната ни се появяват нови замърсявания с битови отпадъци, за Северозапада има лъч надежда. За него съобщава Мария Лазарова, която е координатор на кампанията “Да изчистим България”: “Северозападна България показа едни изключително добри резултати в миналогодишната кампания. Област Враца например е с една от най-високите активности в страната 10%, или два пъти по-висока от средната не само в нашата страна, но и сред страните, участвали в световната иницциатива Let’s do it! World. В Монтана има изчистени над 150 сметища само за един ден. “Мисля, че това е едно добро предизвикателство за продължението на кампанията през 2014 година, защото има още много работа: картата на кампанията показва, че най-сериозно е замърсяването около пътната мрежа и извън населените места. Сигнали за замърсяване с индустриални отпадъци има за общините Брусарци, Криводол, Мездра, Козлодуй, Белоградчик. Трябва да се погрижим за тях с общи усилия”, обобщава Мария Лазарова.

Можем да си помогнем отново. Тази година кампанията е на 26 април.